Здравейте, как сте, казвам се... тогава какво? От Даниел Менакър – редактор, писател, необикновен събеседник – няколко думи за това как да говорите. Мисля, че беше известен градостроител, който каза, че ако построите статуя или скулптура или някакъв подобен обект и го поставите на тротоара, често ще намерите няколко души, които го гледат и си говорят за това, дори ако те не се познават. Обектът е идеално начало на разговор. Така че аз разработих теория – теорията на третото – която казва, че нито един човек не трябва да започва разговор, като говори директно за себе си или за другия. Вместо това трябва да намерите трети субект, трето лице или обект, за да започнете разговора.

Имах перфектен пример онази вечер. Правех кръстословица, докато чаках на опашката за филм и този човек до мен, когото не познавах, каза: „Е, закъсняваш с четири дни“, защото беше неделната кръстословица и това беше четвъртък. И разбира се, въпреки че той коментираше нещо, което правя, това не беше въпрос за мен. Не беше инвазивно — „Какво правиш?“ 'Кой си ти?' 'Как се казваш?' Това беше нещо средно, за което можехме да разговаряме. В същото време този човек беше малко нахален — гледаше през рамото ми — и това също ми хареса, но факт е, че той не коментира какво съм облякла или наистина нещо за мен. И тъй като той просто говори за пъзела, това доведе до разговор.

Теорията на третата обяснява защо времето е толкова обичаен курорт. За съжаление, това е толкова често, че може да бъде клиширано, но поне е опит за неутралност — като коментиране на интересния цвят на стената, до която стоите. И това е най-добрият начин да започнете разговор с опит за неутралност. Това звучи като тъп съвет, но не е. Това, което казвате, е „Няма да нахлувам в личния ви живот, както и вие няма да нахлувате в моето. Ще се изпитаме взаимно, като поговорим за нещо, което изглежда несъществено, и ще видим дали искаме да задълбочим това малко.

Сега, по отношение на приключването на разговора, имах леля, която беше квакерка, и тя и чичо ми имаха хора за вечеря и понякога, когато гостите ставаха, за да си тръгват, те продължаваха и продължаваха, и просто продължавай да говориш — докато леля ми, която беше страхотно мила, херувимска личност, накрая не каза: „Може да си отидеш, или ти може да останеш, но не се изпускай.“

И между другото, човекът от филмовата линия? Ще обядваме.

Тази история е част от ИЛИ Инструментариум за най-добрата си година

Следващо: 4 неща, които са добре такива, каквито са

Новата книга на Даниел Менакер, Добър разговор: Историята и умението за разговор (Дванадесет), излиза през януари.